Снимка: Flickr

Фордландия е утопията на Хенри Форд

Историята на Фордландия е епична, защото замисълът на града е епичен. В тази история става дума за мегаломански амбиции, опити за социални експерименти и пълен провал на индустриализма срещу природата. Всичко това с участието на американския магнат Хенри Форд.

През 20-те години той усилено търси начини да се освободи от разходите за доставчици на каучук за автомобилите му. Единственото решение за Форд е да инвестира в собствена плантация и сам да се снабдява със суровината.

Така се стига до преговори с бразилското правителство за концесия на огромен парцел до река Тапажoс в амазонската джунгла. Форд взима концесията и правото да изнася каучук, без да плаща данъци, срещу 9% от приходите на плантацията.

Планът на магната е да се създаде плантация за каучук с прилежащо селище с капацитет 10 хил. души. Многобройни местни работници, заедно с американски ръководители, започват да се борят с джунглата през 1926 г. и завършват обекта през 1928 г. Тогава е дадено името на селището - Фордландия.

В представите на Хенри Форд проектът не е просто бизнес - той иска този град, наречен на негово име, да е пример за прогресивна американска общност в чужбина. Затова Фордландия наистина изглежда като спусната от небето насред Амазония. Къщите са в американски стил, построени са басейн, библиотека, училище, болница, игрище за голф и хотел. Градът има и собствен генератор за ток.

Този категорично внедрен американски начин на живот, пречупен през визията на Хенри Форд, предизвиква културен сблъсък с местното население. Фордландия привлича множество бразилски работници, но жителите на града ядат само американска храна, а футболът, алкохолът, тютюнът и жените са забранени. Забраните важат дори когато работниците са в къщите си, защото инспектори редовно проверяват дали се спазват правилата и дали се пази имуществото на господин Форд.

Заради всичко това местните са принудени нелегално да вкарват забраненото или да го търсят в близкото бразилско селище, наречено Островът на Невинността. Там няма нищо невинно, само барове и бардаци.

Ако бразилците могат да преживеят всички забрани по един или друг начин, то слабата организация на проекта влошава нещата до невъзможност. Форд не си прави труда да отдели средства и време за проучвания на терена и това поставя града му в тежка ситуация.

Единственият маршрут към Фордландия е по реката, защото в джунглата няма никаква сухопътна инфраструктура. И не е само това - във Фордландия още от самото начало върлуват епидемии. Почвата е камениста и неплодородна, а никой от американците няма познания по агрокултура. В природата каучуковите дървета са разположени далеч едно от друга, като така се предпазват от болести. Хората на Форд ги садят в близост и така провалят реколтата. На всичко отгоре американците са слаби мениджъри и карат местните да работят в най-голямата жега в средата на деня, като това нагнетява напрежение в града.

Всичко това избива в масово недоволство през 1930 г., което прераства в метеж. Разбунтувалите се работници прерязват жицата на телеграфа и прогонват американците в джунглата, заедно с готвача им. Няколко дни по-късно пристига бразилската армия и проблемът е решен, местните работници започват да получават правото да ядат друга храна, различна от хамбургери. Така или иначе Фордландия няма никакъв шанс и е изоставена през 1934 г.

Форд обаче упорства и опитва да продължи проекта, като го премести надолу по реката при Белтера, но откриването на синтетичната гума през 1945 г. прекратява и това начинание. През същата година двата американски града в джунглата са продадени на бразилската държава, като загубата за семейство Форд възлиза на 20 млн. долара.

Редица местни правителства правят опити да населят градовете на Форд, но те не завършват успешно. Въпреки това, в началото на 21. век там живеят около 90 души, които оцеляват без никакви условия като вода и ток, а всичките си суровини получават с лодки по реката. Популацията нараства, когато множество бездомни хора се заселват във Фордландия и към наши дни селището е район на град Авейро, в който живеят около 2 хил. души.

Любопитен факт е, че Хенри Форд никога не посещава Фордландия. Въпреки това, градът с неговото име продължава своето съществуване.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види