Самюел Лангхорн Клеменс, както всъщност се казва Марк Твен, се появява преждевременно на този свят на днешния ден през далечната 1835 г. в Мисури, Флорида. Много лекари не дават големи надежди да оцелее като дете, тъй като до 7-годишна възраст той е бил болнав и много слаб. Той е предпоследното, шесто дете, родено в своето семейство, от което едва три доживяват зряла възраст. Когато малкият Самюел е на 4 години, семейството се мести в град Ханибал, близо до река Мисисипи, където баща му Джон Клеменс търси по-добри възможности за работа. Години по-късно Самюел приел прозвището Марк Твен, пише две от най-значимите книги в Световната литература "Приключенията на Том Сойер" и "Приключенията на Хъкълбери Фин", ситуирани именно в измислена версия на градчето Ханибал.

Открива прозвището си в дълбините на Мисисипи

Самюел напуска училище едва на 11 години, когато баща му умира от пневмония, a той започва работа като чирак на печатаря във вестника в Ханибал. По това време успява да публикува няколко статии, хумористични материали и скечове за изданието. Впуска се в пътешествия из Америка – посещава Ню Йорк, Филаделфия и Айова, където също работи като печатар. По-късно през годините младият Самюел работи на параход на име "Пенсилвания" по река Мисисипи с брат си Хенри, но след кратко става свидетел на взрив на нагревател на парахода, който взима жертви – сред които е и Хенри. Това съкрушава Самюел, но той продължава да следва професията си и получава лиценз за управление на параход. И колкото и да ни се струва странно и маловажно, този етап от живота му бележи бъдещето му такова, каквото го познаваме, защото малцина знаят, че писателският псевдоним на Самюел Клеменс – Марк Твен идва от сигнал, обозначаващ безопасното ниво на водата в реката за корабоплаване – "Mark Twain". Водата в реката не трябва да бъде под два фатома (мерната единица за безопасна дълбочина за плаване на параходен кораб).

В търсене на призванието си

След началото на гражданската война в САЩ, 25-годишният Самюел се присъединява към про-конфедеративната милиция. Въпреки че семейството му е имало роб, когато той е бил малко момче, Самюел не е имал силни идеологически убеждения във връзка с войната. Доказателство за това намираме в първите му романи години по-късно, където чернокож е един от основните персонажи, а "забранената дума" с "н" се стреля през ред (за да бъдем точни – 219 пъти в книгата "Приключенията на Хъкълбери Фин"). Освен това, още по-късно след създаването на световно признатите си романи, авторът заявява, че Хъкълбери Фин би трябвало да е героят на 20. век, тъй като е "освободен от предразсъдъци и расизъм". В крайна сметка, след като не намираме реална причина за присъствието му в милицията, може да се предполага, че вероятно той е привлечен от нея по-скоро във връзка с южняшките си корени и силното си чувство за принадлежност. Участието му във войната е кратко, тъй като слабо снабденият рейнджърски отряд се разпада едва след две седмици, а Самюел напуска Мисури и оставя войната зад гърба си. Тръгва на запад заедно с брат си Орайън, след което решава да опита добив на сребро. След кратко установява, че това няма да му донесе късмет и да забогатее, затова поема работа като репортер във вестник във Вирджиния Сити, Невада. Тогава той за пръв път използва творческия си псевдоним, с който всички го познаваме – Марк Твен. Отнема му време да стигне до тази му форма, като преди това пробва и други псевдоними. До 1863 г. подписва скечовете си с Джош. Освен това използва и Томас Джеферсън Снодграс за поредица хумористични писма. По-късно Твен се сприятелява с Юлисис Грант и през 1885 г. публикува мемоарите на бившия президент, които се превръщат в бестселър и спасяват вдовицата Грант от сигурна бедност, тъй като съпругът й губи състоянието си от лоши инвестиции.  

Историите на Твен и Великите му американски романи

След спорадичните изяви на Твен из страниците на вестниците, за които е работил, той поставя начало на значимия си творчески път с разказа "Знаменитата скачаща жаба от окръг Калверас". Той е публикуван в "Ню Йорк Сатърдей Прес" поради единствената причина, че не е пристигнала навреме, за да бъде включена в сборник със скечове от Дивия запад. След този внезапен успех той е назначен да пише пътеписи и писма от своите безброй пътешествия за вестник "Сакраменто Юниън". Но истинските шедьоври тепърва предстоят. Следва творческа вълна, породена от носталгията по детството и ранните му години край Мисисипи. Поставени в южняшки град преди Гражданската война в САЩ, "Приключенията на Том Сойер" и продължението й "Приключенията на Хъкълбери Фин" са истории, проследяващи безгрижното детство на две непокорни деца. Том Сойер е прототип на самия Твен като дете, като в него се откриват и черти от двама негови съученици Джон Бригс и Уил Боуен. Той се откроява с приключенски дух и предприемачески усет, а най-добрият му приятел Хък Фин е млад аутсайдер, който търси спасение от пиянските побоища на баща си и вечните поучения на госпожица Уотсън. Той е прототип на добър приятел на Твен от детството му – Том Бланкъншип. Хък решава да напусне родния си град, плавайки със сал по Мисисипи в компанията на брата си по съдба – негъра Джим. Двата романа се превръщат в световно литературно наследство и еталон за антирасистките нагласи на обществото, които Твен се надява да събуди. Двете книги са забранявани в редица училища и библиотеки из Съединените щати заради езика си и многократното повторение на думата "негър", като дори неколкократно в историята са били предлагани за цензуриране. В същото време, критиците считат "Приключенията на Хъкълбери Фин" за триумф в творчеството на Твен поради присъщото на автора майсторство в разговорната реч, провокативността на сюжета и човечността на главния герой, освободен от предразсъдъци, стереотипи и стремеж към материално благополучие. Американски изследователи установяват, че говорът на Хък е много близък до простонародната южняшка реч на необразованото население, нещо повече – в книгата си "Бил ли е Хък чернокож?" (1993) Шели Фишер Фишкин стига до заключението, че Хък говори на диалект, който е смесица от речта на белите и чернокожите от южните щати. По този начин Марк Твен дръзва да използва езика на най-ниско поставените в обществото за създаване на литературен шедьовър. Счита се, че написването на романа е отнело на Твен около 7 години, като междувременно той е написал и знаменитите си истории "Принцът и просякът" и "Живот по Мисисипи", в която описва спомените от любимото си кътче на света и разкрива тайната около мистериозния си псевдоним. Счита се, че след Твен все повече американски писатели се стремят да пишат максимално близо до живия език и по този начин той е поставил нова ера в американската, но и световната литература.

Свободолюбив изобретател, любител на науката

Макар напуснал училище на 11-годишна възраст, Твен е силен привърженик на науката и знанието. Той прекарва всяка вечер в библиотеката, четейки книги, дълго след като вече не посещава училище. И това му носи много успехи занапред. Очевидно е бил добър и в това да се сближава с влиятелни личности, което го води още по-дълбоко в дебрите на познанието. Един от добрите му приятели е Никола Тесла, с когото той прекарва много време в лабораторията на Тесла. Любовта към науката и технологиите на Твен го води към стремежа да бъде изобретател. И всъщност той патентова три изобретения: първото е заместител на тирантите, второто – историческа игра с любопитни факти. Но с най-голям търговски успех се увенчава самозалепващият се албум за изрезки (изрезките само трябвало да се намокрят преди да се залепят). За съжаление стремежът към това амплоа не се явява особено положителен, що се отнася до финансовото му състояние. Верен на страстта си към машините и печатарския си опит, Твен решава да изобрети нова печатарска машина, но тя се повреждала прекалено често и инвестициите по поправянето й му стрували цяло състояние. 

Нещастието да надживееш всички свои близки

Както казват хората – най-голямото проклятие на света е да надживееш децата си. Освен, че Твен си взима последно сбогом с родителите си и с всички свои братя и сестри, той, за огромно съжаление, успява да надживее и жена си и собствените си четири дъщери. Съкрушителните обстоятелства предизвикват дългогодишната депресия на Твен, едва няколко години преди неговата собствена смърт. На тази покъртителна черна серия се дължи и фактът, че няма живи потомци на великия писател.

Твен идва и си отива с Халеевата комета

Година преди смъртта си, през 1909 г., Марк Твен казва: "Дойдох с Халеевата комета през 1835 г. Следващата година тя идва отново и очаквам да си отида с нея. Ще бъде най-голямото разочарование в живота ми, ако не си отида с Халеевата комета. Всевишният без съмнение е казал: "Ето две необясними явления; дойдоха заедно, трябва и да си отидат заедно". (Писателят е роден две седмици след най-голямото приближаване на Халеевата комета до Земята, а умира през 1910 г., когато е следващото й появяване.)

Марк Твен се счита за един от най-мъдрите писатели в световен мащаб, по повод годишнината от неговото рождение, подбрахме някои от най-знаменитите му цитати.

"Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва на никого."

"Всички живеем под закрилата на малодушието, което наричаме свои принципи."

"Да имаш кураж не значи да не се страхуваш — това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш."

"След двадесет години повече ще съжалявате за нещата, които не сте направили, отколкото за нещата, които сте направили…"

"Човекът, който не чете добри книги, няма предимство пред човека, който не може да ги чете."

"Човек със здрав разум не може да бъде щастлив, защото вижда действителността и знае колко страшна е тя."

"Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат вашите стремежи. Малките хора винаги правят това, а истински великите хора ви карат да се чувствате така, сякаш вие също можете да станете велики."