Снимка: Getty Images

Отиде си Жоао Жилберто - последният от великата тройка

Да, става дума за създателите на боса нова – Винисиус де Морайс, Том Жобим и Жоао Жилберто – поет, композитор и изпълнител. Първите двама доживяват едва до 67-годишна възраст, умират през 1980 и 1994. Жоао Жилберто почина в събота, на 6 юли, на 88 години.

През 1961 г. Жоао Жилберто завършва поредица от три фундаментални албума, които представят новопоявилия се жанр: "Chega de saudade" (Стига тъга -1959), "O amor, o sorriso e a flor" (Любов, усмивка и цвете - 1960) e "João Gilberto"(Жоао Жилберто – 1961). Първият съдържа песен със същото заглавие, създадена от тандема Винисиус де Морайс и Том Жобим. Песента е представена година по-рано през април от Елизет Кардозо, но изпълнението на Жоао Жилберто няколко месеца по-късно я прави известна.

Популярността на боса нова добива световни размери през 1963 г. с излизането на албума "Момичето от Ипанема”, който включва изпълнения на Жоао Жилберто, първата му съпруга Аструд Жилберто и саксофониста Стан Гец. Това е един от най-продаваните албуми в света.

Певецът е роден на 10 юни 1931 г. в Жуазейро, град в щата Баия. На 14 г. получава от баща си първата китара. Толкова се увлича по музиката, че две години по-късно напуска училище, за да ѝ се отдаде изцяло, и заминава за столицата на щата – град Салвадор. Следващата крачка е Рио де Жанейро, където е поканен да се присъедини към групата "Garotos da Lua” (Лунни момчета).

След време напуска групата и записва няколко сингъла, преди да създаде своя характерен начин на свирене, но няма успех. Започва да изучава хармония и осъзнава, че ако пее по-тихо, без вибрато, може да забърза или да забави пеенето по отношение на ритъма, при постоянен акомпанимент на китарата. Този негов начин на интерпретиране очарова композитора Роберто Менескал, който го запознава с хора от музикалния бранш, сред които и Том Жобим. Той вижда в новия стил възможност да модернизира самбата, като опрости нейния ритъм, и решава да представи на Жоао песента "Стига тъга”.

Иди моя тъга
И кажи ѝ Че без нея не мога
Кажи ѝ молитвено
Да се върне
Не искам повече страдание
Стига тъга
Реалността
Е че без нея няма покой
Няма красота
А само тъга
И меланхолия
Която не излиза от мен…

В началото на 60-те години, в южната зона на Рио де Жанейро нов ритъм започва да се разпространява по плажовете, квартирите и университетските кампуси на града. Символ на модерността и усещането за музика на тогавашната бохема, той скоро спечелва Бразилия и света.

 

Sylva Koscina, João Gilberto, Tom Jobim and Mylene Demongeot in "Copacabana Palace", 1962

Думата "боса" се появява за първи път през 30-те години на миналия век в "Сао Косас Носас” (Това са наши неща), самба на популярния певец Ноел Роза. В текста той се заиграва с думите и вместо да повтаря думата косас (неща), казва босас. Изразът "bossa nova" започва да се използва през следващото десетилетие за онези самби, които се основават на импровизационния талант на изпълнителя.                                 

Боса нова най-често се изпълнява на класическа китара, на която се свири с пръсти вместо с перце. За най-чиста форма на този жанр се смята изпълнението на китара без акомпанимент на вокали, както при Жоао Жилберто. Дори при аранжиментите, които са най-близки до джаза, китарата винаги свири основния ритъм. Пианото е друг важен инструмент – Том Жобим твори и изпълнява своята музика именно на пиано. То служи като стилистичен мост между боса новата и джаза.

Жоао Жилберто представя този нов стил на света. През 1962 г. той е ключов изпълнител в шоу, организирано в "Карнеги хол” и спонсорирано от бразилското правителство, в опит да популяризира боса новата в САЩ.

Малко след това певецът записва албума "Getz/Gilberto” с американския джаз-саксофонист Стан Гец,  най-успешният в кариерата му. Той е най-продаваният албум за 1964 г. с 2 милиона копия, като печели и четири награди "Грами”.

След този успех Жоао Жилберто обикаля Европа, САЩ и Мексико. Изнася толкова много концерти, че ако не смятаме няколко кратки завръщания в  страната си, певецът окончателно се прибира в Бразилия едва в края на 70-те години.

За него Стан Гец казва: "Жоао Жилберто е най-характерният певец на нашето съвремие. Новатор, той пее с топлота, без вибрато, с безупречно и неповторимо чувство за ритъм, с интимност. И всичко това – удвоено от звука на китарата. Той е уникален, един от наистина великите в музиката!”

Сбогом, Жоао Жилберто,                                                                               

песните ти остават…

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види