Всички сме чували за старици, които се обзавеждат с котки и посвещават последните години от живота си на грижа и любов към тях. Обикновено изпитваме състрадание към тези дами. Обикновено наричаме "самотници", неспособни да се адаптират към обществото – хората, които отдават живота и труда си на животните. Но Лин ще промени тези предразсъдъци. Общителна, социална и с прекрасно семейство, тя от десетилетия се занимава с животни в нужда, за да създаде собствена услуга за птици. Сега ще ви разкажем.

Какафония от крясъци, свирки и песни се чува от дома на Лин Джон. И колкото повече приближавате, толкова по-заглушителен става шумът. В скромната й къща в югозападната част на Сидни живеят 60 птици. Задният двор е със солидни заграждания, а две от стаите са обзаведени с клетки до тавана.

"Това са моите аларми. Винаги разбирам, когато към къщата се приближи непознат", така Лин обяснява пронизителните звуци, които се чуват от дома й. "Аз оглушавам, наистина имам загуба на слуха, но започвам да свиквам с това."

Стопанката на птичия дом е работила като природозащитник. Преди шест години се посвещава на услуги за отглеждане на птици. Към момента има 12 доброволци на територията на Сидни, които също отглеждат пернати в домовете си. Общия брой на осиновените птици от службата й за сега е 100. Има огромно разнообразие от видове – какаду, гала, най-различни и екзотични породи папагали и дори изключително редки и търсени видове.

Лола е папагал от породата Амазон, застрашен вид в Мексико и Южна Америка. С ярката жълто-зелена госпожица, Лин има особена връзка. Двете пеят и разговарят по цял ден. Другият Амазон, на име Марли, е син на цвят. Покровителката на птиците го спасява от сметището и й отнема доста време, докато му помогне да се възстанови.

По-голяма част от птиците са поверени на Лин от ветеринарни лекари. Други са намерени ранени или са били собственост на починали, или неспособни да се грижат за тях хора. Изненадващ е фактът, че съседите на Лин Джон не се оплакват от шума. "Живея в наистина добър квартал. Един от съседите ми развъжда канарчета и пъдпъдъци. И понеже птиците не са за постоянно отглеждане, не нарушавам законите."

"Работя по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Със съпругът ми не сме имали почивка от години." Денят на Лин започва в 5.30 часа. Почиства клетките, подновява водата на птиците и им приготвя "гурме" – закуска – салатен микс, който включва сладък картоф, моркови, карфиол, червено зеле, чиа, киноа, овес, чушки и тиква. По-късно получават плодови салати от нар, ябълки и кайсии. "Отделно от това, всяка събота ставам в 4.30 часа, за да отида до пазарите на Флемингтън и да напазарувам за седмицата."

Птиците живеят в този дом поне една година преди да бъдат пуснати за осиновяване. Основната цел на Лин е да създаде връзка между пернатите и техните собственици. Не са малко случаите, в които Джон издирва първите "родители" на приютената птица и я връща обратно в първия й дом. Такава е съдбата на един от папагалите Гала, който намира своя човек – две години, след като изчезва безследно. "Ако не успеем да открием собствениците им, ние ги обявяваме за осиновяване. Раздялата винаги е трудна, защото много се привързвам към тях. Когато си отиват, плача."

Разбира се, приемната грижа има и своята тъмна страна. Някои птици, като Амазоните, например достигат цени от 5 000 долара. Други видове варират между 60 и 250 долара. Лин е имала редица посетители, които претендират, че познават и притежават някой от папагалите, а всъщност единствената им цел е да продадат животното на черния пазар. "За съжаление, се случва много често. Но това не е приют, в котйо дъжрим пернатите по 4 дни и после ги продаваме. Опитваме се да ги върнем в дома им. Ние не правим пари от тази дейност – ние сме тук, за да се погрижим за тях. Да бъдат в безопасност, докато намерим отдадени и любвеобвилни обственици."

И така всеки ден от години – песни, крясъци, пера и много... много любов.