”Атеист, химик, курвар, пияница, музикант,
работник, художник, акробат, актьор;
Старец, дете, мошеник, негодник, 
ангел и гуляйджия; милионер, буржоа,
кактус, жираф или врана; страхливец,
герой, негър, маймуна, дон Жуан, хулиган, лорд, селянин, ловец,
технократ, флора и фауна:

Аз съм всичко това, всички хора и всички животни!” (Артър Кравън)

Поет, боксьор, авантюрист, племенник на Оскар Уайлд и предшественик на авангардизма. Артър Кравън можеше да не е нищо повече от бележка под линия в литературата от началото на ХХ век, но провокативната му личност и мистерията, около живота и изчезването му по време на корабокрушение в Мексиканския залив, го превръщат в легенда.

Неговата история започва в Лозана, Швейцария, където е роден през 1887 г. под името Фабиан Авенариус Лойд. С впечатляващ външен вид - почти два метра ръст и 120 кг тегло постъпва във Военна академия в Англия, но след като удря шамар на един от инструкторите е изгонен. Впоследствие се отдава на афинитета си към космополитния начин на живот, който го отвежда в различни европейски градове и САЩ. 

Исак Кравън, Дориан Хоуп, Роберт Мирадик, Джеймс М. Хейс... На всяко място се появява с различна личност и се пробва във всякакви професии: касапин, дървар, учител, берач на плодове, фалшификатор. През 1908 г. получава наследство, което му позволява да се установи в Париж. Тогава окончателно приема псевдонима Артър Кравън. "Артър" в знак на преклонение към своя идол Артюр Рембо и "Кравън" от Кравънс, малък град в Западна Франция, където живее известно време с една от любовниците си.

Започва да се изявява като художествен критик, изнася хаотични беседи, на които се появява пиян и неведнъж завършва сказката със стриптийз или заплашва да се самоубие публично. С тази си ексцентричност обаче печели възхищението на художници и интелектуалци като Андре Бретон, Марсел Дюшан или Франсис Пикабия.

Следващата стъпка, която Кравън предприема, е да създаде собствено списание, което нарича "Maintenant" (Сега). В петте издания, публикувани между 1912 и 1915 г., пише почти всички статии, използвайки различни псевдоними. Сам продава списанието, като бута огромна количка по улиците на Париж.

Както пише испанската литературна критичка Мария Луиза Ириарте: "Стойността на "Maintenant" се състои в безмилостната му критика. Всъщност на неговите страници Кравън обявява, без дори да подозира, всички "изми", които се появят по-късно: дадаизъм, сюрреализъм, футуризъм... ". 

Едно от неговите стихотворения, също публикувано в "Maintenant", показва ключовете на неговото дръзко отношение:                 

"Всичко против света дори сърцето, дори самия живот, ако си струва да умреш."

След избухването на Първата световна война, за да не отиде на фронта, Кравън напуска Париж. Заминава за Канарските острови, оттам за Барселона, където живее около година, макар че първоначално намеренията му са да стигне до Ню Йорк. Но за това му трябват пари ... и план.

Възползва се от репутацията си на професионален боксьор и организира боксов мач с тогавашния световен шампион Джак Джонсън. Събитието е планирано да се проведе на арената за корида в Барселона на 23 април 1916 г., с награда от 50 000 песети, които двамата си разделят, каквото и да се случи. Целият град е облепен с афиши за предстоящия бой, докато медиите следят внимателно подготовката на Кравън.

Но на ринга поетът се появява напълно пиян и от двадесетте заявени рунда издържа едва шест, преди да се срути на пода. В крайна сметка двамата получават своята част от сделката и Кравън успява да се качи на трансатлантическия "Монсерат" в посока Ню Йорк.

"Ню Йорк! Ню Йорк! Искам да живея тук!" Омагьосан от енергията на Манхатън, Кравън е представен в художествения и интелектуален свят на града като представител на най-авангардните европейски движения. През април 1917 г. Марсел Дюшан го кани да изнесе лекция в Гранд Сентрал Палас. Предизвиква голям скандал сред присъстващите и полицията го отвежда пиян и полугол.

Скоро след това, на друга среща на художници и интелектуалци, той среща любовта на живота си, британката Мина Лой, според американския писател и поет Уилям Карлос Уилямс, една от най-значимите поетеси на своето поколение. Двамата сключват брак през 1918 г. и се преместват в Мексико, където живеят от малкото пари, които Кравън печели като треньор по бокс и представленията, които двамата организират на открито.

През септември същата година двойката решава да се установи в Буенос Айрес. Разполагат с пари само за един билет, затова на парахода се качва бременната Мина, а Кравън наема рибарска лодка, която да го откара до аржентинското крайбрежие. Тогава за последен път чуват нещо за него, тъй като както той, така и лодката изчезват без следа. Той е само на 31 години.

Мина Лой месеци го чака в Буенос Айрес, отчаяна от липсата на новини и от никакви резултати от полицейското разследване, се връща в Англия, където ражда дъщеря им Фабиен.

Твърди се, че три години по-късно, около 1921 г., фалшиви ръкописи, приписвани на Оскар Уайлд, започват да циркулират в Париж, Лондон и Дъблин. Писмата, предлагащи тези документи, носят клеймо от Париж и са подписани от Андре Жид, Дориан Хоуп, Себастиан Хоуп или Б. Холанд. Истинският Андре Жид обаче твърди, че това е Кравън. Но според неговия биограф Роджър Коновер: "ако предположенията бяха верни, Кравън щеше да остане в обръщение и през следващото десетилетие."

Тази, която не го забравя, е Мина. Години след изчезването му я питат за най-щастливия момент в живота й и тя отговаря: "Всеки eдин момент с Артър Кравън". А най-нещастният: "остатъкът от живота ми."