Наближавате 30-те, а вие дори не се замисляте за деца. О, шок и ужас! Един момент. Ама това наистина ли се случва през 2023г.? Не изградихме ли цивилизация, в която можем да имаме житейска мисия без деца?

Идеята за отглеждането на деца е все още толкова романтизирана, че много жени остават с вярата, че това е крайната цел на живота и единствената, която ще ги накара да се почувстват пълноценни. Много хора все още смятат, че това е смисълът на живота – и да, много от тях наистина изпитват дълбоко удовлетворение от отглеждането на децата си. Но това ли е единственият начин да бъдем полезни на света? И полезни ли сме всъщност? Ние, хората, а не ние, жените. Но ние, жените, в ролята ни на родителите, които ще трябва да свършат по-голямата част от работата, заради биологичната ни предопределеност, но и заради социалния натиск да изпълним определената ни роля, като (много често) свършим много повече от необходимото.

Защо тази роля определя нас, жените, като хора, много повече от работата, която вършим професионално, независимо от това колко благородна или влиятелна би могла да бъде тя за обществото? След Елинор Рузвелт, Маргарет Тачър и Ангела Меркел - защо още определяме стойността на една жена по външните й белези, това дали е омъжена и дали има деца? Как не прогледнахме зад тези характеристики и не оценихме способността на жените да влияят на обществените промени? И как решихме, че по-важно от майчинството няма? Кралица Елизабет I е един от най-могъщите английски монарси в историята. Никога не се омъжила и затова сa я наричали Девствената кралица. Елизабет I победила испанската армада и управлявала толкова дълго, че нейното царуване от 1558 г. до 1603 г. е известно като Елизабетската ера. Тя насърчила важни културни промени като Ренесанса и превръщането на Англия в протестантска страна. Чували ли сте за Девствения крал? Няма и да чуете.

Защо да продължим човешкия вид остана да бъде най-висшата ни цел, дори когато пренаселената ни планета само изчаква да решим този проблем хуманно, преди сама да си го реши нехуманно. За времето, в което изчетохте последните няколко параграфа, се родиха 100 бебенца. Сладко, нали? Но пренаселеността остава основен двигател на световни проблеми като глада, опустяването, изчезването на видовете и редица социални болести. Но защо продължаваме да мислим, че ние, хората, сме най-добрите, най-заслужилите присъствие и власт?

Защо въпреки значително нарастващия дял нежелание на хората да участват в матрицата на възпроизвеждането, медиите продължават да търсят безумни обяснения за това със заглавия като "Жените, които мислеха, че са прекалено умни, за да имат деца" Не. Те не са по-умни, нито се мислят за такива. Те са направили своя избор и ако дължат обяснение за него, то нека го дължат и майките. Не по-различна е ситуацията в българското дигитално пространство, където най-често откриваме мнения като "Аз като жена смятам, че жена, която наистина не иска нито едно дете през целия си репродуктивен живот, е пълен егоист". Грешка. Преследването на вашето щастие е егоизъм само по себе си – дали ще го откриете в това да имате или в това да нямате дете е различен въпрос, който няма отношение към егоизма ви. Как ви хрумна, че довеждането на нови хора на света е алтруистичен акт? Алтруизмът изисква отричането от неща, които носят удовлетворение, в името на чуждо благо и без очакване за нещо в замяна. Вашето дете ви дава много. То не е паразит.

Причините зад избора на една жена дали да стане майка са безкрайно много. Кариера, лична свобода и финансови изгоди са само някои от тези, които често не-майките изтъкват. Те може да са жени, които са решили да инвестират времето и усилията си в кариера, която им осигурява интелектуални и финансови блага, които за тях са далеч по-удовлетворителни от майчинството. Ако потърсите в интернет причини, поради които хората искат деца, ще видите, че шокиращо голям брой отговори съдържат идеята за запълване на празнотата. Но виждали ли сте в медийния ореол тема, която да поставя под въпрос подбудите на една майка да стане такава? Защо не направим играта честна? Жените не-майки са обект на клюки, обвинения и съмнения. Оставете ги намира. Те просто използват свободата по предназначение.

Противно на това, което витае в обществото, няма правилен отговор, когато решавате дали да бъдете родители. И от двете страни на барикадата има страх от съжаление – съжаление за всичко, което изпускате, защото имате деца - или за всичко, което не изживяхте, като избрахте да нямате. Защото по думите на писателя Джеф Даър: "Когато става дума за съжаление, всички са победители". Или когато става дума за лично удовлетворение, всички биха могли да бъдат победители.