Ако по случайност сте се родили двойник на световноизвестен актьор или музикант, най-вероятно в живота си ще направите едно от тези 3 неща: впечатление, телевизионна изява или участие в порно филми. А ако сте се родили двойник на световен политически лидер, то възможностите се свеждат до: спечелване на война, отвличане или... участие в порно филм.

За добро или за зло, това са истински случаи с истински "фалшиви" световни лидери. Една от най-интересните истории е тази на индонезийски президент, който е превърнат от ЦРУ в истинска порно звезда.

По време на Студената война значителен процент от националния бюджет на САЩ се е използвал за подаръци с цел подкупване на държавни глави. А понякога просто се е стигало до замяна на съответния "неудобен" държавен лидер с някой по-добронамерен и приятен наместник.

Един такъв лидер е Сукарно, първият президент на Индонезия. Въпреки че Сукарно е доста близък с Айзенхауер и Кенеди, от ЦРУ се опасяват, че индонезийският лидер таи пристрастия към комунистите, поради което решават да намерят елегантен начин да го дискредитират. Най-безопасният метод се оказва създаването на фалшива видео касета със секс запис на Сукарно и руски агент.

Американското разузнаване не е като изцяло да си e измислилo историята. В Индонезия по същото време се носят упорити слухове за връзката на Сукарно с руска стюардеса.

Планът на ЦРУ е просто да затвърди тези слухове, като наеме порно актьор, който да бъде двойник на индонезийския президент и да го заснеме как прави секс с руса актриса, след което да разпространи записа в Индонезия. Агент на ЦРУ, замесен в създаването на скандалния запис, твърди, че Сукарно е трябвало да бъде унижен до такава степен, че да бъде изгонен от длъжност.

След известни трудности при намирането на двойник на Сукарно (дори обмислят създаването на маска на лицето му) ЦРУ все пак завършва своя кино шедьовър (озаглавен "Happy Days") и започва да разпространява всевъзможни кадри от него в Далечния Изток. Народът в Индонезия обаче не се връзва на тази измама и не показва никакъв интерес. Единствените последици за Сукарно са честитки от непознати хора на улицата и комплименти за особено добрата му физическа форма.

Ефектът от манипулацията е точно обратен на планирания от ЦРУ, тъй като това сближава Сукарно с Китай и Съветския съюз и през следващите години индонезийският президент получава огромна комунистическа подкрепа и дори престижната Ленинска награда за мир. Индонезия запазва ролята си на важен партньор на Съветския съюз до 1967 г., когато ЦРУ казват "майната му" и просто намират на неудобния Сукарно друг "по-добронамерен и приятен наместник".

Друг двойник на известен диктатор също се оказва в ситуация, в която почти е принуден да навлезе в порно индустрията. Мохамед Бишр (Mohamed Bishr) знае, че да изглеждаш като Саддам Хюсеин си има своите недостатъци. Но със сигурност не е предполагал, че тази прилика би накарала някого да го принуди да се снима в порно филм, пресъздаващ сексуалния живот на иракския президент. Саддам има няколко официални двойници, но Бишр не е сред тях. Той просто е египетски симпатяга, с подобна на Саддам костна структура и ирационална привързаност към брадата си. Синовете на Бишр разказват, че понякога, когато Саддам се криел, Бишр дори е бил нападан от хора, които се опитвали да го заловят и предадат на властите, за да получат обявеното за главата му възнаграждение.

Това може би е най-странното нещо, което се случва на двойника на Саддам до 2011 г., когато трима иракчани в черни костюми приближават към него и му предлагат 333 хиляди долара, за да изгрее в порно индустрията. Бешр отхвърля предложението, но това не отказва мотивираните продуценти. Вместо просто да наемат порно актьор и да му залепят изкуствена брада, те похищават Бешр няколко дни по-късно в едно кафене и го хвърлят в микробус. Бешр разказва, че е чувал как похитителите спорят по сценария на порно филма, преди да го изхвърлят в движение от колата и с бясна скорост да изчезнат.

Абсолютно същата нелепа идея за дискредитирането на Саддам има и Американската армия. Преди да свалят иракския президент през 2003 г., ЦРУ обмислят пускането на кадри, в които диктаторът прави секс с момче. Целта естествено е Саддам да бъде публично злепоставен. За добро или за зло, планът не стига толкова далеч, колкото заговорът срещу Сукарно.

Деспотичните владетели очевидно са работодател номер едно що се касае за политически двойници. Не е от днес тенденцията световните лидери да се превръщат както в откачени параноици, които си мислят, че всеки иска да ги убие, така и в изключително зли гадняри, които действително всеки иска да убие. Не всеки двойник на диктатор обаче има късмета да се забавлява така, както онези, изгряващи в порно индустрията. За съжаление някои от тях се оказват част от доста по-лоша сделка.

Такъв е случаят на Феликс Дадаев – един от четирите двойника на Сталин, който не е точно "привлечен" за работата си, а по-скоро отвлечен. Дадаев е едва 20-годишен, когато го "откриват за професията". По време на Втората Световна Война Дадаев е толкова тежко прострелян, че всички го мислят за загинал. За щастие, той успява да се възстанови, но приликата му с 60-годишния Сталин привлича вниманието на руските разузнавателни агенти, които започват да го използват, за да предпазват истинския Сталин от планираните атентати срещу него.

Дадаев има категорична забрана да осъществява какъвто и да е контакт със семейството си, което дълги години го счита за мъртвец. Самият Дадаев мълчи за истината чак до 2008 г., тъй като се е страхувал, че КГБ или духът на Сталин ще го намерят и убият.

Съдбата на Дадаев обаче не може да се сравни с тази на двойника на Фюрера. Густав Велер получава куршум в главата горе-долу по същото време, когато и Хитлер. Велер започва да се използва като примамка тогава, когато нацистите осъзнават, че приближаващите руснаци биха били по-снизходителни, ако знаят, че Хитлер е мъртъв.

Велер, или поне някой, който удобно прилича на Хитлер, е убит и намерен мъртъв от войските на Червената Армия, които временно спират похода си, за да позират и да се снимат с тялото на Фюрера. Дори днес някои хора погрешно смятат, че тялото на двойника е истинският труп на Хитлер. Един от служителите, присъствали в бункера по това време, твърди, че убитият всъщност бил просто един готвач, когото са объркали с Хитлер заради визуалната прилика и мустака. Така или иначе Хитлер впоследствие сам слага край на живота си, а с това и на нуждата от намирането на нов двойник.