Като цяло да си владетел през Средновековието и дори през последвалия го Ренесанс е било опасна работа, която със сигурност изисквала смелост, жертвоготовност и темперамент. В това отношение, благодарение на историческите свидетелства и особено на кинематографските им интерпретации, ние наизуст знаем сюжета, в който владетелят, в името на добруването на своя народ, се отказва от своята лична любов и се жертва - себе си, жената, която обича и романтичното отношение. Отново историята обаче познава и други версии на употребата на властта, когато владетелите са погазвали законите, пред които всички сме равни и единствено по силата на своята воля са вършили какво ли не - женили са се, развеждали са се и дори безнаказано са посягали на живота на вече разлюбените си бивши съпруги.

Такъв например е Хенри VIII, който определено е бил смел човек и никак не се е страхувал от обвързване. След като брат му Артър умира, той се жени за неговата жена по политически причини. От брака се раждат много деца, които обаче малко след това умират. Оцелява единствено едно момиче на име Мария.

Под претекст, че се нуждае от наследник, Хенри се опитал да убеди папата да признае брака му за недействителен, но за добро или за зло получил отказ на молбата си. Ето защо му се наложило да действа радикално и прекъсва връзките с папата, назначава нов поместен епископ и сключва следващия си брак. Бившата си жена, разбира се, изпраща в отдалечен замък.

Втората съпруга обаче имала по-злочеста съдба, защото не успява да роди на Хенри VIII наследник и по обвинение в държавна измяна приключва живота си на ешафода.

Една седмица по-късно царят се жени отново - този път за прислужницата на покойната си съпруга - Джейн Сиймор, която също не ражда наследник, и може би заради това побързала да умре от следродилна треска.

След нея идва Анна Клевская, която Хенри избира, само виждайки неин портрет. Но и тогавашните онлайн запознанства носят същите разочарования и, когато я вижда на живо, той анулира брака.

Така Хенри не се отказва и се жени за братовчедка на първата си жена - Катрин Хауърд. Тя обаче имала неблагоразумието да има любовник, поради което също била обезглавена. Последната съпруга на английския крал е Катрин Пар, която живеела с него до смъртта си. Естествено.

Филип II Август

Френският крал Филип II Август управлява от 1180 до 1223 година. Той станал известен не само с участието си в Третия кръстоносен поход, но и със скандалния си брак с датската принцеса Ингеборг, която станала негова втора съпруга (първата починала при раждане). Царят бил съблазнен, но не както се предполага от красотата на принцесата, а от привлекателната й зестра. Сватбената церемония се състояла през 1193 година. По закон тя трябвало да бъде последвана от коронация на кралицата, но Филип II е достатъчно нагъл и изоставя принцесата под претекст на отвращение. Зестрата обаче запазва за себе си, защото, както знаем, парите не миришат.

Естествено Филип се опитва да спази закона колкото може и иска от папата да му позволи развод с Ингеборг, но, за съжаление, получава отказ и затова изпраща жена си в манастир.

Малко по-късно той си харесва за нова съпруга Агнес от Меран, въпреки отказа на новия папа да признае развода за валиден. Tова, разбира се, не спира Филип и той се жени за новата си избраница. Интересното е че след смъртта й той връща в двореца първоначалната си съпруга и започва да се отнася с нея като с пълноправна съпруга и кралица.

Иван Грозни

Иван Грозни също има своите бурни владетелски истерии в любовта. За първи път се жени на 17-годишна възраст за Анастасия Захарина. Според летописите и романтичните тълкования, Иван Грозни силно обича тази си жена и след настъпилата по неизвестна причина смърт, управлението тръгнало в неблагоприятна посока, а царят започнал малко по малко да полудява. Няма как - това е руска история и драмата е дълбока и мрачна…

Втората съпруга на Иван Грозни е Мария Темрюкова. Малко след женитбата тя умира от пневмония.

След смъртта й царят се жени за Марта Собакин. Но момичето умира две седмици след сватбата. Иван Грозни веднага се жени отново. Според православното канонично право е допустимо, макар и не желателно, човек да сключи три пъти брак. Затова при четвъртия такъв Иван Грозни получил отказ от руското свещенство, но под страх от смъртно наказание същият скоро бил оттеглен, а царят - отново оженен. Скоро обаче Иван Грозни сам прогонва жена си в манастир…

Оттам нататък църквата не признава браковете на Иван Грозни, но и той по подобие на Хенри VIII не се интересува особено. Следващата му съпруга отново умира две седмици след бракосъчетанието, а по-следващата има неблагоразумието да има любовник - така или иначе резултатът е все един и същ… макар че тази кралица е погребана жива.

Дори след сключването на последния си брак Иван Грозни не се чувства щастлив и обмисля отново да потърси жена, но този път рулетката щраква в негов ущърб и за щастие на всички потенциални съпруги - умира.