Ето че вече имаме платформа за психично здраве на български език, в която темата е поднесена професионално, но и с много човешко разбиране и отношение. Представена е информация за най-разпространените психични разстройства, също така контакти на психотерапевти, психолози и психиатри.

Заедно с това "Кожа" дава личен разказ от първо лице през интервюта с известни и изявени личности в своята област – мъже и жени, които споделят за тяхната връзка със собственото им тяло, с психичното им израстване през всички плитчини, дълбочини и извървени върхове.

Какво в крайна сметка означава да се чувстваш добре в собствената си кожа и какво те кара да излизаш от нея?

Днес влизаме в кожата на Краси Георгиев.

Защо се съгласи да участваш?

Tука съм, защото аз се интересувам от това, какво е в мене и защо хората правят това, което правят и също ми стана интересен вашият проект.

Кога за първи път осъзна, че си мъж и имаш мъжко тяло?

Винаги съм знаел, но осъзнаването, че съм Мъж може би дойде от това, че родителите ми винаги са ми казвали, че трябва да съм Кавалер и че трябва да отсъпя столчето си на момичетата или да държа вратата и да ги защитавам.

Какво означава за теб да си мъж? Свързваш ли го със социалните роли, с които разполагаме на тези географски ширини, с биологичните особености на пола или с някаква собствено добавена стойност?

Аз не виждам други разлики освен очевидните биологически разбира се и някои психологически особености на пола ни. Но за мене да се ограничаваш със социални роли е късеогледство. С две думи няма нещо, което да могат да правят мъжете, а жените не, и обратното...

Как се е променяло отношението ти към тялото ти през годините? Имал ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя, по който е минало самочувсвието ти до момента?

Аз си бях дебеличко дете и разбира се не сме говорили на един език със тялото си понякога и сме се карали и викали един на друг, но както казва Оскар Улайлд, когато се раждаме ние започваме едно съвместно съществуване със себе си и ако не се харесваме, ще имаме много тегаво съжителство заедно. Затова аз просто промених това, което не ми харесваше, и в момента сме супер щастливи заедно.

Какво е за теб интимното партньорство? Има ли смисъл от него или можем да съществуваме по единично? Как го виждаш днес в сравнение с първите ти опити?

Съществуването по единично за мене е като да си поемеш въздух и да си потопиш главата под вода, можеш да съществуваш за определено време, дори можеш да се научиш да задържаш без въздух по дълго, но това не е естественото ни състояние. Ние сме родени да бъдем със някого.

Интимността за мене е, когато, ако аз кажа "Хайде да прекосим Китай", човекът до мене да каже "Защо направо не минем цяла Азия"… И да си интимен включва много и различни неща, но това го разбирам сега. Сексът, да кажем, е само една част от това, докато преди не беше така…

Защо да бъдеш в тялото си е най-хубавото място, на което можеш да бъдеш?

Хората губят цели животи да са някой друг и когато стигнат там виждат колко смешно и безполезно е било всичко това. Всеки се е родил с някакъв потенциал и тогава и само тогава можеш да го реализираш, когато си в твоето си тяло, чуждото тяло върви с потенциала на някой друг и това не е твоето.

Затова покорявай, изследвай, дерзай, защитавай, нападай, преобразявай, изучавай,  но си бъди в твоето тяло, то ти е дадено неслучайно.

Ние от Seen подкрепяме "Кожа – платформа за психично здраве", защото вярваме, че за него трябва да се говори открито и компетентно. Обратното води до изкривяване на представите за нормалност и до социална изолация на големи групи от хора. На нашия сайт ще публикуваме част от ключовите материали и интервюта, които са част от проекта Кожа.

Статистиката в световен мащаб за отраженията, които нанасят психичните болести и състояния, е наистина плашеща. Още по-плашещо е, че в България не разполагаме с достатъчна информация за цялостната картина. Единственият ни шанс като общество е да променим ситуацията отвътре, като не стигматизираме болестите и състоянията, а споделяме и решаваме проблемите си заедно. 

Цялото интервю може да прочетете в платформата за психично здраве - кожа.org