Снимка: Getty Images

Футболистите, които пеят

Футболистите печелят баснословни заплати за представянето си на зеления терен, но някои от тях вероятно печелят дори повече от реклами. Немалка част от тях се опитват да осребрят славата си по всякакъв възможен начин, защото футболната кариера кратка.

Иън Райт, Do The Right Thing

Футболът:

Иън Райт започва да се доказва се доказва с екипа на Кристъл Палас след като се присъединява към отбора през 1985 г. Звездата му обаче изгрява в Арсенал, където е трансфериран през 1991 г. Нападателят остава в клуба в следващите 7 години, които са и най-добрите в кариерата му. С "артилеристите" той печели първенството, двете купи на Англия и КНК (Купа на носителите на купи). Райт е вторият най-резултатен футболист в историята на Арсенал със 185 гола.

Иън Райт е един от най-резултатните английски нападатели от 90-те години - за всичките си отбори той е изиграл 581 мача, в които се е разписал 387 пъти. За националния отбор на Англия Райт е играл 33 мача.

Музиката:

През 1992 г. нападателят тъкмо е в началото на успешния си престой в Арсенал. Това е идеалният момент за издаване на песен и футболистът не се бави. В клипа към това денс парче той изглежда като малкия брат на MC Hammer, но всички прилики приключват до тук.

 За щастие, това е единствената песен, издадена от футболиста.

Пол Гаскойн, Fog On the Tyne

Футболът:

Гаскойн е един от най-нестандартните и талантливи британски играчи през 90-те години. Той започва обещаваща кариера в Нюкасъл през 1985 г., а през 1988 г. преминава в Тотнъм, където печели Купата на асоциацията, преди през 1991 г. да премине в италианския Лацио. Сед това се завръща в Британия с екипа на шотландския Глазгоу Рейнджърс през 1995 г. и помага за две титли и две купи. След това кариерата му се срива под натиска на лични проблеми.

За националния отбор на Англия Газа изиграва 57 мача, в които отбелязва 10 гола, а халфът се превръща в любимецът на феновете. Едно от неговите най-запомнящи се изпълнения на терена е феноменален гол срещу Шотландия на Европейското първенство през 1996 г.

Гаскойн е емоционален шегаджия, който е надарен с огромен талант, но също така има и голям проблем. Години наред той злоупотребява с алкохол и наркотици, а когато всички мислят, че отровите са съсипали кариерата му, се оказа, че футболистът е имал ментални проблеми през целия си живот.

Музиката:

Гаскойн е известен като един от най-безумните шегобийци във футбола на всички времена. Когато Газа започне да прави нещо, никой не знае дали това не е поредният майтап. Така, малко между другото футболистът записва песен. Парчето трябва да е щуро и купонджийско като самия Газа, но в нея няма нищо от лудата му брилянтност на терена.

 

Рууд Гулит, Not the Dancing Kind

Футболът:

Гулит е един от най-успешните холандски футболисти на всички времена. Той е основен играч в националния отбор, който през 1988 г. печели историческата единствена титла на страната на Европейско първенство.

През 1987 г. Гулит преминава от ПСВ в Милан срещу рекордна за времето си сума и с "росонерите" печели първенството три пъти, а Купата на европейските шампиони - два пъти.

През 1995 г. Гулит става играч на английския Челси, където продължава да пише история. Холандецът става играещ треньор, който в следващия си сезон си сезон печели Купата на асоциацията.Това е първи трофей за лондонския отбор от 26 години, а Гулит е първият чуждестранен треньор, който печели това отличие.

Музиката:

На терена Гулит е известен не само с футболни умения, но и с нестандартен външен вид. Прическата му от ситни плитчици, наречени дредлокс, е още непозната по европейските терени до този момент и футболистът е лесно разпознаваем.

Ако се съди по външния му вид, едва ли има по-уместен музикален жанр за изява на Гулит от регето. На футболиста очевидно му харесва зад микрофона, но в "Not the Dancing Kind" той не се престарава особено, защото песента се състои основно от припев.

Рууд Гулит отправя и политическо послание чрез музиката, когато се включва в реге песен срещу апартейда в Южна Африка. В нея футболната звезда допринася с беквокали, усмивки и плавни движения пред камерата.

 

Франц Бекенбауер, Gute Freunde Kann Niemand Trennen

Футболът:  

Франц Бекенбауер е наричан Кайзера на футбола.

Той е най-титулуваният германски играч в историята и първият, който печели Световното първенство по футбол като играч и като треньор.

Музиката:

Едно от най-известните парчета на Бекенбауер се казва "Добрите приятели не могат да бъдат разделени" и звучи като песен, която се казва точно така.

Франц Бекенбауер обаче изненадва с приятен глас и може би щеше да успее като музикант, ако не беше станал футболен кайзер. При всички положения неговото изпълнение на тази песен става едно от най-популярните в Западна Германия за времето си.

Бекенбауер очевидно е бил окуражен от успеха си зад микрофона, защото записва редица други песни. Например тази:

 

Джон Барнс, World in Motion

Футболът:

Лявото крило започва кариерата си в Уотфорд, преди да премине в Ливърпул през 1983 г. Звездният период в кариерата му е при "червените", с които между 1987-1997 г. печели два пъти първенството и два пъти Купата на асоциацията. За Ливърпул Барнс изиграва 314 мача, в които отбелязва 84 гола.

Джон Барнс е първият чернокож играч, който играе толкова много мачове за националния отбор на Англия – 79, в които вкарва 11 гола.

Музиката:

Английската футболна асоциация иска парче, с което да подкрепи националния отбор, който се е класирал за Световното първенство в Италия през 1990 г. Това не е нещо необичайно, защото англичаните имат солидна традиция в подобен род музикално-спортни изяви. Тази традиция започва през 1970 г. и продължава чак до 2006 г.

Една от най-известните британски банди от 80-те години – New Order, е наета да запише парче за турнира в Италия. New Order се появяват от руините на Joy Division и правят успешен микс от поп/рок и електронна музика, като тази комбинация напълно отговаря на възхода на хауса в Европа.

Английската футболна асоциация оставя свобода на групата по отношение на парчето, но предупреждава, че не иска текстът или видеото да съдържат каквито да било препратки към футболно хулиганство. Причината е, че през 1990 г. Англия тъкмо е изтърпяла 4-годишно наказание, заради буйстващите си фенове и най-вече заради трагедията на стадион "Хейзъл" през 1985 г., когато загиват 39 запалянковци.

Тази песен е единствената на New Order, която достига до първо място в класациите.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види