Снимка: Getty Images

Любовта на Екзюпери

Отвъд лиричните описания на възможностите ни да обичаме, Екзюпери преживява странна и съвсем не толкова поетична любовна история, която поставя на карта контрастните състояния между верността и предателството. 

За съжаление Консуело като съпруга на Екзюпери става известна с истеричния си нрав, емоционална нестабилност, която често я довеждала до това да лежи поради нервни сривове в различни психиатрични клиники. Съвместният живот на Антоан и Консуело бил пълен със скандали от една страна, а от друга – с много и ярки романтични жестове, и всичко това в една доста деспотична стилистка.

Консуело Сънсин се ражда в Ел Салвадор в семейството на заможни земевладелци. Точно като в приказка, тя е една от общо трите дъщери. На 19-годишна възраст получава субсидия за изучаване на английски и заминава за Сан Франциско. Тук тя се срещна с първия си съпруг, мексиканец, обикновен чиновник от магазин за боядисване. Бракът е неуспешен, двойката скоро започва да живее отделно, а после Консуело овдовява - съпругът починал по време на произшествие на железопътната линия. Но дори преди това Консуло говори за смъртта му, пожелавайки я, главно защото в Латинска Америка на една разведена жена се гледа не с добро око, за разлика от вдовиците. Смешно от днешна гледна точка, но тогава Консуело твърдяла, че  съпругът й починал по време на Мексиканската революция като герой.

22-годишната Консуело напуска Сан Франциско. Тя се премества в Мексико Сити, записва право, но поради интереса си към журналистиката, скоро напуска правния факултет. След това заминава за Франция, където сключва втори брак с гватемалския дипломат и известен тогава  латиноамерикански писател и журналист Енрике Гомес-Карильо. Бракът започва щастливо, но по-малко от година след сватбата, Енрике умира от удар, а Консуело става вдовица за втори път.

Тя приема аржентинско гражданството и получава добра пенсия заради починалия си съпруг. В допълнение тя наследява имение в Буенос Айрес, където започнала да чете лекции за неговото творчество и живот. Именно на една такава лекция тя се запознава с Екзюпери.

В спомените си Консуело записва, че в началото Екзюпери не я пуска да си тръгне, след като я притиска на един стол, откъдето не й дава да стане и измъква от нея съгласието да лети с него и двама други познати. Вече в самолета той принуждава летеца да прави резки завои, които да го наклонят към нея и да изтръгнат целувка. На всичко това Консуело многократно отказва.

Тогава Екзюпери променя тактиката и започна да плаче и започва да обвинява Консуело, че не иска да го целуне, защото е грозен. Тогава, вероятно не само от съжаление, тя го целува и така започва една връзка, която освен болезнена, жестока и провокативна, поставя началото и нервните сривове на тази жена, които тя, въпреки загубите на двама съпрузи, не е познавала до този момент.

Консуело бързо се съгласява да сключи брак. Щастлив от това, Екзюпери я засипва с множество обещания, които не може и няма да изпълни. Първото е, че ще й купи най-големият диамант в Буенос Айдрес. Макар и бракът й с Екзюпери да е до голяма степен неизгоден, защото ще подели с него цялото наследено до този момент богатство, Консуело настоява, главно заради католическия морал, да се оженят. Но в деня, в който отиват в кметството да подпишат, Екзюпери започва да плаче, защото не може да се ожени толкова далеч от семейството си.

Много скоро след сключването на брака, Екзюпери се завръща към своя собствен начин на живот, изчезва за седмици от дома и се впуска в множество авантюри с различни жени. Консуело не му остава длъжна – тя преминава през хиляди истерични сцени, заплахи с убийство и самоубийство и в крайна сметка до множество връзки, които създава, за да компенсира неуспешния си брак. Екзюпери реагира на това деспотично и успява да я изолира и да разруши опитите й за паралелни отношения, макар и да не прилага това правило спрямо самия себе си. Стига се до там, че Екзюпери изчезва от живота на Консуело за близо година, а след известно време, изпраща от Ню Йорк свой приятел, който да й обясни, че й е забранено да говори пред журналисти каквото и да е.

Спомените на Консуело след годината на изчезване на Екзюпери продължават все в същия дух – множество изневери, множество обещания и разочарования. Тя не намира смелост да се разведе с него след толкова години брак, но го моли да й намери самостоятелно жилище, на което той спонтанно се съгласява. До края на живота си той се отнася с нея деспотично, собственически и люшкайки се между близостта, която сам изисква и изоставянето на съпругата си. Малкият принц умира "полекичка, както падат дърветата". Екзюпери се качва на самолета и изчезва в полет над Средиземно море. Да, това парадоксално е човекът, казал:

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: Моето цвете е там някъде.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види