През цялата история на човечеството хората са в били конфликти и те често са завършвали фатално. По време на война мъжете са се убивали, мафията също убива, както и серийните убийци. Но всички те изглеждат като пилигрими в сравнение с двамата, за които става въпрос по-долу.

Техните кървави постижения звучат толкова невероятно, че никога нямаше да бъдат признати, ако не бяха документирани. Най-смъртоносните хора в историята дори имат нещо общо – и двамата са комунисти.

Василий Михайлович Блохин

Биографията на руснака е толкова изпълнена с насилие, че действително е трудна за вярване. Блохин се бие за царската армия през Първата световна война, а по-късно се присъединява към болшевиките и в техните редици той разгръща талант за чудовищно дело. Блохин се присъединява към тайната полиция ЧК през 1921 г. и неговото майсторство в разпитите, мъченията и екзекуциите привлича вниманието на самия Сталин, който взима родения убиец под крилото си.

През 1926 г. диктаторът поверява на Блохин задачата да ръководи един специален отряд към НКВД. Всички в Командантура са избрани лично от Сталин и получават заповеди само от него. Параноидният диктатор вижда милони хора като предатели. Задачата им е да екзекутират неудобните на комунстическия режим, а те са били милиони.

В Москва Блохин ръководи своята Командантура в затвора Люблянка, където престъпленията му рядко се документират и остават скрити от обществеността, доколкото това въобще е възможно. НКВД извършва повече от 828 000 убийства по времето на Сталин, а хората на Блохин има грижата за масовите екзекуции. Блохин лично разстрелва всички по-вископоставени врагове на режима, включително и свои бивши шефове от ЧК. За това че сее смърт от името на Сталин, той получава медал през 1937 г.

Страховитото в случая с Блохин е, че той собственоръчно извършва огромна част от екзекуциите. Най-ужасното дело на този прокълнат ум се случва в Катинската гора през 1940 г., когато съветските войници екзекутират общо 22 хил. полски военни. Разбира се, Блохин играе водеща роля в това.

С часовникарска прецизност той организира клане на пленници от лагера Осташков и лично участва в него, все едно е на работа. Поляците са екзекутирани в 28 последователни нощи и телата им са заравяни с булдозер на друго място. Самият Блохин застрелва по един човек на всеки три минути и така по десет часа на нощ. Той убива неуморно и не обича да бъде прекъсван, като истински професионалист. По този начин руснакът се превръща в най-масовият убиец в историята на човечеството със своите над 7000 убийства. И това е само в Катинската гора.

През същата година Блохин получава орден Червено знаме и скромно месечно възнаграждение за службата си. През цялото време той е инструмент на диктатора и именно това предопределя съдбата му. След смъртта на Сталин през 1953 г. неговите най-верни кучета едно по едно изчезват от политическата сцена. Хрушчов започва десталинизация на системата и Блохин е принуден да подаде оставка. Така най-смъртоносният човек в документирната история потъва в алкохолизъм и забрава. Василий Блохин умира през 1955 г., като официалният доклад по случая гласи, че се е самоубил. Каквото и да означава това за висш сталинистки кадър в Съветския съюз по онова време.

Мао Дзедун

Китайският комунистически вожд не е убил лично толкова хора, колкото Блохин, но Мао води по друг кървав показател. Той е човекът, заради чиито заповеди, политика и идеология са умрели най-много хора в историята. Трагичното в случая е, че милионите жертви на режима на диктатора всъщност са негови сънародници.

Мао поема управлението на Китай през 1949 г. и на няколко пъти изправя страната пред колапс. Между 1949-1953 г. неговият режим избива между 4 и 6 милиона души, а други милиони праща в трудови лагери. Той организира наказателни отряди и масови екзекуции под претекст, че защитават сигурността на страната. На Мао със сигурност не му липсва размах и през 1957 г. той обявява своята програма за индустриализация на Китай, която той нарича Големия скок. Това е една от най-нелепите инициативи в историята, защото Мао заповядва всички китайци да разтопят желязото, което имат и да го дадат на държавата. Проблемът е, че желязото за скрап свършва и затова от един момент нататък хората са принудени да разтапят лични принадлежности и сечива, за да покрият квотите. Това ги връща буквално векове назад и впоследствие между 1958-1962 г. над 30 млн. китайци умират от глад.

През 1964 г. Мао започва своята Културна Революция с целенасочени действия срещу всичко, което е в разрез с култа към личността му. Той нарежда преследване на интелектуалци и разрушаване на множество храмове, както и затваряне на училища и уинверситети. През 1968 г. властите започват организирано да изпращат млади интелектуалци и студенти в провинцията, където те да се "превъзпитат" с полагане тежък физически труд на нивите. Този експеримент струва живота на между 1 и 7 млн. души.

Един по-ранен случай пък звучи малко като приказка от Далечния Изток, но е много показателен за тактиката на китайския лидер. През 1956 г. Мао организира кампанията Сто цветя, чиято цел е да поощри хората да критикуват комунистическата власт и да дават предложения за подобряване на ситуацията, без да се страхуват от преследване. По този начин Дзедун примамва най-върлите критици и повечето либерални интелектуалци в страната, а след това нарежда да бъдат заловени около 500 хиляди от тези противници на култа му.

Всичко на всичко, броят на жертвите на режима на Мао Дзедун в Китай варират между 49-78 млн. души. Самият диктатор умира през 1976 г. на 82-годишна възраст.