Роден на 25 април 1940 г. в Южен Бронкс, Ню Йорк, САЩ. Дядото и бабата на Ал по майчина линия  са родом от Корлеоне, Сицилия, но емигрират в САЩ. Неговият баща - Салвадоре Алфио и майка – Роуз Джерард сключват брак през 1939 г., а през 1942 г., когато той е само на две – се развеждат и той остава под грижите на баба си и дядо си.

На седемнадесет той вече има бурен живот и е изключен от Манхатънското висше училище по сценични изкуства, но продължава да изучва актьорско майсторство.

Ал Пачино дебютира в киното с през 1969 г. с филма "Me, Natalie", след което получава и първата си главна роля (на наркоман) в "Паника в Нийдъл Парк" (1971) на Джери Шацбърг.

Неговата слава засиява бързо, когато през 1972 г. Франсис Копола го избира за главна роля в "Кръстникът" ("The Godfather", 1972), макар по това време да няма утвърдена актьорска слава. Изборът на Копола е определен като неподходящ, защото Пачино бил "некрасив и непредставителен". Слава Богу, Копола е бил достатъчно твърдоглав. И така - Майкъл - най-малкият син на главата на един от клановете на Ню Йоркската мафия, е човек с висше образование, с добра душа, мил, честен млад мъж, който се превръща в жестоко, коварно, същество, което с чудовищно въображение  унищожава всички свои опоненти, за да стане Кръстникът. И постила пред Ал Пачино пътят на филмовото изкуство.

Така, владеейки сдържаността, непретенциозността, вглъбеността и същевременно пластично жонглирайки с противоположните на тези състояния, Ал Пачино бързо се превръща в един от майсторите на американското кино. И тази дълбочина той успява да пренесе в останалите си роли, които избира внимателно и с вкус.

Ал Пачино предпочита ролите на социални изгнаници и хора, които по някаква причина се оказват отпаднали от общността – наркомани ("Паника в Нийдъл Парк"), престъпници  ("Плашилото" (1973)) или понякога образ на "другата страна на закона ("И справедливост за всички" (1979), Серпико" (1973)). Това, което той безпогрешно умее, е да показва душевните трансформации на герои, които по една или друга причина се оказват по периферията на живота, но в благодарение на дълбочината вътре в тях някак си ни убеждават, че всичко може да има своя смисъл. И които преди всичко знаят как да обичат ("Усещане за жена" (1992)).

Впоследствие неговият учител по актьорско майсторство Лий Страсбърг, казва, че Ал е актьор не на образа, а на преживяването, в благодарение на екзистенциалната дълбочина, която успява да предаде на героите си.

Ако се върнем отново към началото – за себе си Ал Пачино разказва, че в детските си години е живял в бедни, криминални райони, където не веднъж е ходил по периферията на социалното отпадане. Преди да изгрее неговата щастлива звезда, той работи като чистач, сервитьор, пощальон, от време на време остава без дом на улицата. И до днес има навика да изчезва от медийното внимание и да не предизвиква шум около себе си.

Може би заради всичко това знае толкова много за всички онези роли, които остават маргинално велики.