Мерилин Монро - луда или не, жива или вечна
Мерилин Монро, с истинско име Норма Джийн Бейкър Мортенсън, е най-известната американска кино актриса от средата на XX в., секссимвол на Америка и въплъщение на "идеалната женска красота".
Зад красотата
Майката на Мерилин страдала от маниакално-депресивна психоза, и в продължение на целия си живот се намира в психиатрични клиники, където се лекува. Съответно Мерилин още от двуседмична възраст преминава от едно приемно семейство в друго. В нейните собствени спомени има свидетелства, за това, че приемните й бащи са се възползвали от красивото й присъствие, макар и тя да не може да си спомни кога за първи път става жертва на изнасилване – на 6, 9 или 11 годишна възраст. Разбира се, днешната история познава множество дебати и анализи на спомените на и от Мерилин, и не са малко мненията, според които това е просто нейна фантазия.
Едни от признанията на Мерилин са че на 19-годишна възраст тя се опитва да се самоубие – веднъж като включва газта и втори път като взема сънотворни таблетки. Един от нейните най-големи страхове бил, че може да полудее. Мерилин можела да се разплаче при вида на мъртво куче, да ходи навсякъде гола, да не носи бельо, да говори и да прави секс, но самата тя била фригидна и не изпитвала удоволствие от това, на което се била превърнала в икона.
След 1954 г. Мерилин, която вече е добила своята световна слава, започва да живее в пълен хаос. Заради силно потискащото я чувство на самота, тя често, в малките часове на денонощието звъняла и търсела свои приятели, защото се страхувала - вероятно от сполетяването на онази лудост. Някъде по това време за първи път я настаняват в психиатрична клиника, където тя прекарва затворена в стая с решетки и виеща като животно. В първите дни на снимките на "Автобусната спирка" (1956 г.) бил извикан психиатър, който да я наблюдава и в случай на нужда да вземе медицински мерки. Така именно, от дълбините на едно дълбоко психично страдание, се ражда прекрасната й игра. По време на снимките на "Непригодните" Мерилин изпива наведнъж около 20 сънотворни с вино, след което не се явява на снимачната площадка и гримът й бил правен докато спи.
Интересно е, че за реалното психическо състояние на Мерилин се спори и тогава и след това, защото след проведена сесия с нея, Анна Фройд я определя като депресивно-истерична натура, но това все пак не е смъртна диагноза, а състояние, в което успешно прекарват живота си милиони хора. Мерилин е била разбирана като шизофреничка и параноичка, докато е била неуспешно лекувана от същите лечебни заведения, в които по-рано собствената й майка постъпва. Многото клюки около личността й започват да я набеждават за лудостта, с която се опитват да обяснят нейното предполагаемо самоубийство. Едновременно с това обаче, след нейната смърт, остават не само стари страници от дневниците, които тя си е водила (и в които най-страшното, което описва, е чувството за самотност), но и свидетелствата на Д-р Ралф Грийсън. По това време виден психиатър и психоаналитик, той е провеждал лечението на Мерилин, поддържал е кореспонденция с нея, а не рядко тя е била гостоприемно приета в дома му като добър приятел. След нейната смърт, той предава бележките и аудиозаписите от терапията й на главния прокурор на Лос Анджелис Джон Майнър, който след като ги преглежда казва това, което Грийсън (а и още много други) смятал "Мерилн Монро не е имала намерение да се самоубива". В нейните дневници единственото непоносимо страшно е била самотата, която я плашела чрез провалите и чувството за неоцененост. Заедно с това обаче, някъде там е публикувана и рецепта с пуйка, точно по маниера на истеричните, но и обичащи живота хора.