На 16 април се отбелязва 129-ата годишнина от рождението на Чарли Чаплин. За него се говори като за „големият комик”, но той остава завинаги в историята и като актьор, сценарист и режисьор, а заедно с това и като човек познал едновременно и трагичното и романтичното лице на любовта. Чаплин е женен четири пъти и става баща на 11 деца. В биографията си той споменава не стотици, а хиляди жени, с които е бил. Въпреки това в същата тази своя биография, той завършва със спомени, посветени на Уна О'Нийл, която се оказва последната му съпруга и вероятно голямата (и трудна) любов.

Преди да се запознае с Уна О'Нийл, Чарли става известен с предпочитанията си главно към непълнолетни момичета. Повечето от неговите избраници са на не повече от 17 години. „Създаването на потомство е главен природен закон, и всеки мъж, бил той млад или стар, срещайки жена, мисли за възможността за близост между тях. Така в крайна сметка се получаваше и с мен.”

Едва на 54 години Чарли среща Уна, която е на неговата предпочитана за противоположния пол възраст и е съответно по-млада от него цели тридесет и шест години. „Тя се усмихна и моето мрачно настроение веднага изчезна. Аз бях увлечен по нейната красота и уникално очарование.” Подкрепени от романтиката, която самият Чарли започва да демонстрира, вестниците пишат, че жените при него са били повече от ролите, но истинската любов е дошла веднъж. Оказва се, че е и завинаги.

Бащата на Уна – Юджийн О'Нийл (американски писател и драматург, нобелов лауреат за литература от 1936), по това време е може би единственият също толкова известен с изкуството си мъж, който може да си подели славата с Чарли. И макар самият той да е изоставил семейството си и да отказва да има контакт с Уна, заявява, че е категорично против това тя да се омъжи за Чарли, който е само година по-млад. 

През 2015 на български (2014 г. в оригинал) излиза романът на Фредерик Бегбеде „Уна и Селинджър”, който общо взето представлява романтически рисърч, смесен с модерен френски чиклит, и макар написан със съчувствие към Селинджър, е посветен на възхвалата на любовта между Уна и Чарли. Придържайки се с историческа точност към биографичните спомени и за двамата, той описа, че в дома, който заедно създават, въпреки своите своеобразни характери, те успяват да настанят непоклатима хармония. Уна израства без баща, а Чарли е разделен от психично болната си майка, за която в по-зрелите си години поема грижата. Може би и двамата не биха дали психологическо обяснение на силата на тази връзка, а едно много по-земна и проста формула, изречена от Уна „Той направи от мен зрял човек, а аз поддържах неговата младост”.

Отново в благодарение на модерния френски роман, ето този кадър в Youtube добива огромна известност. Това е единственият документален спомен за нея, който показва, че лицето й, много повече от актьорско изразително, е способно реално да предаде чувствата, които тя умее да преживява. Впоследствие тя сама решава да се откаже от идеята да следва кариера на актриса, за да може да се посвети на семейството, което двамата с Чарли създават.

„Аз много се зарадвах. Най-накрая с мен беше една истинска жена, а не жена, която иска да прави кариера – пише Чаплин. – Наистина аз бях сигурен, че в лицето на Уна киното загуби великолепна комедийна актриса с превъзходно, тънко чувство за хумор. Но аз не исках да я деля с никого.”

Белязана от световната слава на Чарли, тяхната връзка преминава и през същата, но обратна по посока анти-слава, след като той обявява, че поддържа Съветския съюз в борбата с антифашизма. Превърнал се перосна нон-грата в САЩ, станал подсъдим по няколко процеса заради взаимоотношенията си с малолетни жени, той, заедно със семейството си, се преселва в Швейцария. Раждат им се 8 деца, последното от които, когато Чарли е на 72. Те са заедно тридесет и четири години. В последните страници на своята биография Чаплин отново свидетелства за възхищението, което е изпитвал към Уна „Когато тя с удивително достойнство върви пред мен по тесния тротоар, гледам нейната елегантна стройна фигура, гладко сресаните тъмни коси, в които вече проблясват сребърни нишки, и изпитвам толкова любов и нежност, че очите ми се пълнят със сълзи.”