Когато папа Франциск посещава затвори на затънтени места по света и дори в близкия Рим, винаги казва на затворниците, че и той като тях е можело да се окаже зад решетките: "Защо вие, а не аз?", пита той.

Това смирено съпричастие и лекотата, с която главата на Римокатолическата църква се поставя на мястото на другите, му печели почитатели по света и затвърждава мястото му като ненадминат защитник на бедните и онеправданите.

Но отбелязвайки днес петата годишнината от възкачването си на папския престол и гледайки напред към една вече очертаваща се като трудна 2018 г., Франциск е изправен пред критики както за милосърдните каузи, с които се е заел, така и за онези, които е загърбил. Начело в списъка на последните са проблемите на (равноправието на) жените и сексуалните посегателства. Оформя се консенсусен възглед, че първият в историята папа латиноамериканец може би е жертва на нереалистични очаквания и на своята собствена културна среда.

Въпреки това първите пет години на Франциск са шеметно начало за един нов вид папа, който предпочита прямото говорене пред теологията и опрощаващото милосърдие пред морализаторството - всичко това в името на на превръщането на църквата в по-приветливо място за онези, които се чувстват изхвърлени зад борда.

"Мисля, че той е фантастичен, много човечен, много скромен, - казва Марина Борхес Мартинес - 77-годишна пенсионерка, идвайки за вечерна служба в църква в Сао Пауло, Бразилия. - Мисля, че той успя да доведе повече хора в църквата заради това, че е такъв, какъвто е."

Мнозина сочат прочутите му думи "Кой съм аз, че да съдя?", казани по повод на един гей свещеник, като повратен момент, който разочарованите католици отдавна очакваха и не бяха уверени, че ще го дочакат.

Други смятат за най-революционната му стъпка неговия предпазлив подход, разрешавайки на католици, които се женят повторно извън лоното на църквата, да получат причастие.Това разрешение се съдържаше в бележка под линия към неговия документ "Радостта от любовта" през 2016 г.

"Срещал съм хора, които са ми казвали, че са се върнали към католическата вяра заради този папа, - казва архиепископът на Уганда Джон Баптист Одама, който оглавява местната колегия на католическите епископи. - По присъщия му простичък начин той изпрати много силно послание за нашия Бог, който обича всеки и който иска спасението на всеки."

Друга област, в която Франциск се опитва да наложи промяна, отвежда към глобалната политика с искането му към правителствата и отделните личности да третират мигрантите като братя и сестри в нужда, а не като заплаха за благоденствието и сигурността на обществото.

След посещение в бежански лагер на гръцкия остров Лесбос, Франциск отведе обратно със себе си с папския самолет дузина сирийски бежанци мюсюлмани. Ватиканът отдели три апартамента за бежански семейства. Неотдавна двама африкански бежанци бяха включени в лекоатлетическия отбор на Ватикана.

Този негов призив обаче остана до голяма степен безответен в голяма част от Европа и в САЩ, където опозицията срещу имиграцията стана инструмент в политическите кампании. Италианците в "задния двор" на папата този месец подавляващо гласуваха за партии, обещаващи крути мерки за ограничаване на миграцията, включително и принудително експулсиране.

Изследователският център "Пю" констатира, че макар Франциск все още да се радва на устойчиво високо одобрение от 84 на сто сред американските католици, нарастващ брой хора в политическата десница го намират за "твърде либерален" и наивен. Въпреки всички приказки за "ефекта на Франциск", довел до връщане на католици обратно в лоното на църквата, "Пю" не намира доказателства, че растящ брой самообявили се католици посещават църковна служба.

Независимо дали той в крайна сметка ще бъде запомнен като обединяваща или разделяща фигура, светът вече опозна мъжа, известен преди като Хорхе Марио Берголио - син на италиански имигранти в Аржентина, който се появи на балкона на базиликата "Свети Петър" като папа на 13 март 2013 г., и се пошегува, че неговите братя кардинали е трябвало да отидат до "края на света", за да намерят нов лидер (на католическата църква).

Запомнят се няколко магически момента:

21 септември 2014: Франциск заплака, чувайки трагичния разказ за живота на албанския свещеник Ернест Симони, измъчван по време на комунистическото управление в Албания. По-късно Франциск го направи кардинал.

1 септември 2017: Папата вече почти шепнеше, а гласът му отслабна още повече, когато се срещна с бежанци рохинги и им каза: "Бог днес е тук и се казва рохинга".

24 септември 2015: При първата папска реч в Капитолия във Вашингтон Франциск отправи предизвикателство към Конгреса на САЩ да преоткрие идеалите на Америка с активни действия срещу климатичните промени и за намаляване на бедността.

12 февруари 2016: Франциск се срещна с руския православен патриарх - първа такава среща от над 1000 години. Тя се състоя на геополитически и географски удобно място - летището на Хавана, където папата спря на път за Мексико.

Не всички обаче остават доволни. Когато Франциск даде възможност на повторно встъпили в брак католици да получат причастие, няколко десетки учени традиционалисти и свещеници го обвиниха в ерес. Четирима от неговите кардинали формално поискаха разяснение. Консерватори в САЩ и Европа закършиха ръце в израз на възмущение как божият наместник на Земята е могъл да опрости изневярата под маската на милосърдие.

"В крайна сметка, "Радостта от любовта" е резултат от нова парадигма, която папа Франциск излага, - каза кардинал Пиетро Паролин - държавен секретар на Ватикана. - Вероятно трудността, която църквата изпитва, се дължи на промяната, за която папата настоява."

Една от каузите, за които Франциск е обвиняван, че пренебрегва, изплува миналата седмица. Коалиция от жени католички се събра в собствения йезуитски щаб на Франциск в Рим и настоя жените да имат право на глас и място на масата за решения на Католическата църква. "Правото на равенство на жените органично произтича от божествената справедливост. То не зависи и не трябва да зависи от ад хок папското благоволение или великодушие", каза бившата президентка на Ирландия Мери МакАлийз.

Вярно е, че Франциск създаде комисия, която да проучи въпроса за назначаване на жени за църковни настоятели. Той посочи жена за шеф на най-доходната ватиканска институция - Ватиканските музеи. Той даде права на обикновени свещеници, а не само на епископи, да опрощават жени, извършили аборти, и постави Мария Магдалена наравно с мъжете апостоли, определяйки ден за празник в нейна чест.

Все още обаче няма жена начело на отдел при Светия престол, няма жена в неговата лична канцелария. Този месец женското списание на Ватикана публикува язвителен очерк как монахини биват третирани като второстепенни чираци от епископи и кардинали, при които служат.

Друго голямо неосъществено очакване е по скандалния въпрос за сексуалните посегателства от свещеници. Франциск вдигна високо летвата, когато обеща "нулева толерантност" за такива посегателства създаде ад хок комисия от експерти, които да го съветват, и публично обеща, че епископи ще бъдат наказвани, когато замитат такива случаи.

Той обаче се отказа от предвиждания трибунал, който трябваше да съди тези епископи, позволи неговата съвещателна комисия да залинее, а съвсем наскоро шокира дори най-близките си съветници, като грубо отхвърли обвиненията в прикриване, отправени от жертви на най-прословутия свещеник насилник в Чили. Този епизод още повече затвърди впечатлението, че 81-годишният езуит просто не е схванал колко значим е този скандал в много части на света, и че неговото папство ще бъде оценявано по отношението му по този въпрос.

Малко известни неща за папа Франциск

Той обича мате - вид аржентински чай. Страда от ишиас. За известно време, когато е бил между 40 и 50 години, е посещавал психоаналитик "за изясняване на някои неща". Любимият му филм е "Пътят" на Фелини, и веднага след това - "Рим - открит град", но харесва и "Угощението на Бабет".

Ето и някои наглед дребни, но достатъчно красноречиви моменти от петте му години начело на Светия престол, показващи го като папа от нов тип:

14 март 2013: Веднага след избирането му за папа, той лично плаща сметката си, напускайки римския хотел. Този жест слага начало на едно папство за прости и скромни жестове.

30 ноември 2015: По време на посещение в Централноафриканската република, където се вихрят кървави религиозни междуособици и улични сблъсъци, Франциск кани имама на столицата Банги да се качи при него в папомобила за опасно турне из обсадения и разделен от враждуващите лагери град в знак на мирното християнско-мюсюлманско съвместно съществуване.

18 януари 2018: Папата венчава стюардеса и стюард чилийци на 11 метра височина в самолета, след като разбира, че църковната им сватба е била отменена поради земетресение.

Какво научихме за него?

Франциск не обича "селфита", но не отказва да позира за такива снимки, защото "така правят децата днес".

Той обича (картините на) Караваджо и Шагал, (музиката на) Моцарт и Бах. Литературните му предпочитания варират от Достоевски до (аржентинския поет и писател) Хорхе Луис Борхес и поемата "Мартин Фиеро" на друг аржентински писател от 19-и век - Хосе Ернандес.

Говори се, че е сприхав, а самият той приема, че има "авторитарни" наклонности и се знае, че някога е ругаел като моряк.

Става сутрин в 4:30 ч., отдава се редовно на дрямка (сиеста) след като обядва и си ляга в 10 ч. вечерта.

В изтърканата му раничка, която носи при пътуванията си, винаги има самобръсначка и молитвеник.

Сам подгрява храната си на микровълнова фурна в столовата на ватиканския хотел.

по БТА