Камий Клодел в нейното студио

Снимка: Getty Images

За изкуството да си с Роден

През 2017 г. излезе филмът на Жак Доайон "Роден", който е само една добавка към традицията да се описва животът на гениалния скулптор и още един път повторение на истината, че неговата биография няма как да бъде наистина негова, без да се разкаже животът поне на още няколко души, ако не и на цяла една епоха.

За мен най-привлекателното в тази история не е дълбокото сечение, което зейва от отношенията на художник и неговата муза, а бездната, която ни разкрива лудостта. При това не лудостта на Роден, а на една жена, която приключва своя живот безславно и в лудница. Тази явна несправедливост е механизмът, който ще вдъхновява биографи, режисьори и кого ли още не, може би със смътната надежда, че ако разкажем истината милион пъти, ще можем да компенсираме тъжното безправие на иначе една любовна история. Тя, може би, се е случила не просто между двама души, а между мъж, жена и епохата, която е трябвало да си поделят.

Камий Клодел е родена на 8 декември 1864 г. в буржоазно семейство от средната класа. Още от съвсем малка тя проявява интерес към изкуството и по-специално скулптурата, което, нетипично за това време, среща безрезервната подкрепа на баща й, а по-късно и на брат й Пол.

Едва петнадесет годишна, тя вече е автор на скулптурите "Наполеон", "Бисмарк", "Давид и Голиат", които привличат вниманието на известния вече Алфред Буше, който става неин учител и наставник. През 1883 г. той я запознава с Огюст Роден. Има множество описания за това как Камий започва да работи в студиото на Роден, как започва да позира за не една от неговите скулптури ("Зората", "Мисъл", "Франция", "Данаида", "Вечна пролет") и как става негова муза и любовница. Но ако това беше историята за художника и неговата муза, едва ли щеше да е едновременно с това и история за художничката и нейната (маниакална) гордост.

През 1888 година Камий Клодел представя своето първо по-мащабно произведение – "Забрава", критиците виждат в него отгласи от вече станалата известна "Целувката" на Роден, а по нататък във всички нейни скулптури - и влиянието му, поради което и отказват признанието на Камий като самостоятелен и оригинален творец. Едновременно с това твърдят, че работите й "Момиче със сноп", "Етюд на мъжка глава" и "Молещата се" са наследили и дори повторили стила на Роден от същото време. Това, което те не забелязват е, че по това време тя вече е овладяла изцяло изкуството на моделирането с точност и всъщност е създала свой, собствен стил, който далеч не повтаря нечие влияние. Малко по-късно, на съвместната изложба на Роден, той представя 36 свои скулптури, Клод Моне – 70 картини, а Камий Клодел единствено една работа, озаглавена "Бюст на Огюст Роден".

В периода 1890 – 1892 Камий прави умишлен аборт, след като е ясно, че Роден не може да жертва нищо от живота си, включително сигурната опора на своята спътница Роз Бюре, която отглежда сама сина им и безропотно понася буйния живот на твореца. От този период са скулптурите на Камий "Възстановяване" и "Сбогуване".

Малко след това Камий и Роден се разделят. От тези последни години преди и след разривът й с Роден, започват нервните й сривове, които един след друг я съсипват. Нейното отдалечаване се случва паралелно с нарастващата слава на Роден, който през 1900 година получава награда от ордена на Почетния легион и освен с признание, се оказва затрупан и с богатство. През 1895 г. Камий има връзка с неизвестният все още никому Клод Дебюси, но нестабилната й психика сякаш вече я прави неспособна да изпита отново любов. 

Камий Клодел успява да създаде поредица от скулптури, които най-после биват оценени като самобитни шедьоври, които се различават значително от творчеството на Роден. Той от своя страна се опитва да заплати за организирането на нейна изложба тайно, но когато разбира за това, тя отказва.

След смъртта на баща си, по инициатива на своя брат, Камий Клодел е приета в психиатрична клиника, където остава до края на живота си. Маниакалните й епизоди започват много преди това, когато тя, постепенно изолирайки се от света, вижда навсякъде конспирации за своето убийство и твърди, че Роден желаел да я отрови. В кратките си периоди на просветление тя успява да създаде няколко творби, сред които "Зрялата възраст", "Бронзов валс", които окончателно я разграничават от Роден и доказват, че тя е различен и неповторим творец.

Роден умира на 17 ноември 1917 г., малко след като е сключил брак с постоянната си спътница Роз Бюре, която пък издъхва две седмици след бракосъчетанието. Междувременно Камий отказва да напусне лудницата и да премине на по-облекчен режим, който позволява свободен достъп, защото през цялото време се страхува, че Роден ще я посети, ще се опита да я отрови и да открадне творбите й. В лудницата й донасят глина, но тя вече не може да твори. След смъртта й нейните творби намират място в изложбените зали, заедно с тези на Роден. Който преди да умре, е призовавал нейното име.

Не знам дали би било справедливо да се каже, че в тази история е имало само един луд човек, а останалите са били големи творци, "мъже в един мъжки свят" и други подобни. Със сигурност творбите на Роден и на Клодел ще продължат да разговарят и вероятно ще има какво да ни разкажат за една епоха, която сама по себе си е била лудницата, в която е трябвало да оцеляват всички.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види