Дългогодишната история на световния шоубизнес помни много и трагични истории. Смърт, провали, нещастна любов, зависимости… Това е малка част от тъмната палитра, която съпътства голямата бляскава картина на звездите. Но има една перла в киното, чийто живот е белязан от неспирни удари в личнен план заедно с развитието на впечатляваща кариера.

Немско-френската звезда Роми Шнайдер, с рождено име Розмари Магдалена Албах, се появява на този свят на 23 септември 1938 година във Виена.

Скоро ще имаме възможност да гледаме новия биографичен филм – "Три дни в Киберон" на германската режисьорка Емили Атеф, който беше представен на 68-то издание на филмовия фестивал Берлинале. Интимен портрет на иконичната актриса, основан на едни последни интервюта за списанието Stern, които тя дава в клиника в прочутото курортно селище Киберон, където лекува зависимостите си.

Зрителите се срещат с една дълбоко чувствителна и наранена душа на жена, подвластна на алкохол и сънотворни хапчета. Мари Боймер прави наистина знаменито превъплащение, а приликата й с Шнайдер е изумителна.

С този текст ще се опитаме да обходим наситената житейска пътека на Роми през 43-те години, които тя прекара на тази земя.

Талантът на Роми се разкрива още на 15-годишна възраст, тя е дете на актьори. През 1955 до 1957 година идва нейният международен успех в киното с емблематичното й изпълнение на императрица Елизабет в трилогията "Сиси".

70-те години са пикът в кариерата на Шнайдер. Тя изгражда незабравими роли под режисурата на знакови имена като Клод Соте, Анджей Жулавски и Лукино Висконти. Призната е за най-успешната актриса на френското кино с наградата "Сезар" за участието й във филмите "L'important c'est d'aimer" и "Обикновена история".

Ако сте пропуснали "Кафене "Сан Суси", филмът, който излиза няколко седмици преди Роми да почине, запълнете тази празнина. В него ще видите как актрисата взима от личната си болка и я вгражда в изпълнението си, превръщайки го в пример, но и в жертвоприношение.

Една от белязващите срещи в киното за нея е в немски филм "Кристине", където тя си партнира с неизвестния по това време френски актьор Ален Делон. Любовта от снимачната площадка се пренася и в живота, за да се превърне в една от най-великите, но и трагични любовни истории изобщо. Самите им отношения са бурни и амплитудни. С Ален тя се премества да живее и работи във Франция. Австрия и Германия я обвиняват в предателство. Интересното е, че първите месеци най-скъпо платената немскоезична актриса не получава никакви предложения за роли, но пък за сметка на това кариерата на Ален влиза в подем.

Не след дълго идва ключовото познанство с Висконти и доказването на Роми като голяма актриса на френска земя са вече факт. Любовта с Ален, въпреки обявения годеж, е сложна и болезнена. Той обича своята прелестна "кукличка", както я нарича, но не се и лишава от всяка възможност за любовна авантюра, включително и с мъже. Роми успява за определени периоди да понесе тези горчивини, но в крайна сметка връзката им се разпада.

"Обичах го и му прощавах всичко. Не съжалявам за нищо. Но не бях способна всеки път да започвам отначало." В печалната история Делон споделя: "В нея имаше две жени. Първата обичах повече от всичко на света, втората мразех също неистово".

Впоследствие Роми с горчивина научава от вестниците, че той е женен и е станал баща на момче на име Антони. Има твърдения, че след раздялата им Роми прави опит за самоубийство.

През 1965 година след едно завръщане в Германия тя се запознава с драматурга и актьор - Хари Майен. Започват връзка и скоро след това заживяват заедно в Берлин. През 1966 г. се женят и същата година се ражда синът им Давид. Роми посвещава няколко години в отглеждането на сина си и семейния живот.

През 1969 г. се снима с Ален Делон в знаменитата кино история "Басейнът". В дневника си тя пише: "Не чувствам нищо. Все едно прегръщам стена. Абсолютно!"

Бракът й с Хари продължава девет години (до 1975 г.). Няколко години по-късно той се обесва, а пресата я разкъсва с обвинения за неговата смърт.

Нейният втори съпруг от 1975 г. е личният й секретар Даниел Биазини (по-млад от нея с 11 години), от когото ражда дъщеря Сара Биазини на 21 юли 1977 г.

По сценарий на Даниел Биазини френският кинорежисьор Клод Соте заснема през 1980 г. филма "Лошият син".

Бракът й с Даниел трае шест години. През 1981 г. любовта между двамата вече си е отишла, а Роми преглъща трудно разпадналия се брак. По-трудно понася обаче развода Давид, който вече е загубил баща си и е силно привързан към пастрока си.

На 14 години той е малък мъж, който спори с майка си и й иска сметка за постъпките. Двойката майка-син се раздира между нечовешка любов и жестоко неразбиране. Момчето загива при изключително трагични обстоятелства - намушква се на градинска ограда. Лекарите не успяват да го спасят.

Роми Шнайдер изпада в тежка депресия, а погребението на Давид организира Ален Делон.

През 1982 г. тя продължава да се чувства зле. Но има нов любовник - Лоран Петен, млад продуцент, който й действа релаксиращо. Тя пие все повече, взема много лекарства.

Какво се случва на фаталната вечер на 28 май? Всъщност нищо чак толкова особено. Вечеря с Лоран и приятели в ресторант. Прибират се към 1 часа през нощта в апартамента си в 7-ми район на Париж. Той си ляга. Но не и Роми. За нея е твърде рано за сън. Разполага се удобно на фотьойла в стил "Волтер". Изпива бутилка вино, отива в стаята си да търси приспивателни. Върху камината слага снимка на Давид, за да гледа любимото си момче.

Когато рано сутринта Лоран се събужда и не я вижда до себе си, я заварва полегнала в хола, но си помисля, че спи. Роми е мъртва.

Тъй като аутопсия не е правена, не се знае със сигурност дали Роми Шнайдер умира от сърдечен удар или се самоубива, след като изпива вино и успокоителни. Умира на 43 години.

В дома й идват най-близките й приятели - Мишел Пиколи, Клод Бери, Жан-Клод Бриали. Всички носят по 43 рози. На толкова е тяхната Сиси. Едно от най-големите френски издания "Котидиен дьо Пари" пише: "Роми Шнайдер си отиде от огромна умора от живота."

Години по-късно в нейна памет испанският режисьор Педро Алмодовар създава филма "Всичко за майка ми" (1999).